Постинг
03.10.2010 15:20 -
Продавач на мечти
Слънцето огря изведнъж оживения площад,сякаш се беше крило досега и чакаше нечий знак,за да се покаже.Многолюдната тълпа не обърна внимание на тази слънчева прищявка.Само тук-там няколко млади лица се прикриха зад тъмни очила.И никой не забеляза едно високо момче,което се спря самотно до малка зелена градинка.То внимателно подреди до бордюра няколко пъстри платна и седна замислено до тях.Вече цяла седмица идваше почти незабележим и очакваше някой да купи поне едно от платната.Ако само някой си представеше с колко любов беше рисувал,щеше да се учуди на търпението,с което стоеше и чакаше.Всяка картина беше една мечта.Тропически залези,планинско великолепие - пълни с възторг от прелестите на природата.Възможно ли бе хората да не обръщат внимание на такива неща?!Нима никой не си даваше сметка колко радост и светлина може да донесе едно на пръв поглед обикновено платно?!Въпроси,въпроси...Художникът всеки ден си ги задаваше и с плаха надежда очакваше нечий възхитен поглед да спре на творбите му.
А хората вървяха и носеха със себе си грижите на съществуването си.Поглеждаха равнодушно към малката изложба и отминаваха без да спрат.Гледаха като през стъкло...
Едно малко момиче мина бавно покрай картините и изведнъж спря.Гледаше като омагьосано екзотичния пейзаж,огрян от последните лъчи на тропическото слънце.То стоеше сред шумната тълпа и сякаш се пренасяшев друг свят,окъпан от багри и светлина.
Художникът смаян гледаше слабичката фигура с късо подстригана коса.Но в един миг магията се развали.Девойчето сведе смутено големите си кафяви очи и тръгна все така бавно по площада.Момчето постоя,загледано в нежната фигурка,а после се обърна към картината,приковала погледа на момичето.Спомни си,че и друг път е виждал това бледо лице с красиви тъжни очи.Девойчето вървеше бързо,но пред картините забавяше крачка и гледаше отдалече ярките платна.Най-сетне някой беше обърнал внимание на рисуваните надежди.Никой досега не бе така магнетично привличан от творбите му.Понякога пред платната заставаше някоя семейна двойка и обсъждаше надуто коя картина ще подхожда на интериора в хола.Купуваха,а момчето подаваше творбата със свито сърце,знаейки,че тя никога нямаше да бъде истински разбрана.Даже един ден щеше да отиде в мазето при вехториите,когато стопаните й решат да сменят тапетите... Тъжно,но на твореца му бяха нужни пари,за да рисува... А това малко момиче го разбра,потъна от първия миг в магията на цветовете,усети любовта и надеждите на човека,който бе рисувал.
Слънцето неусетно бе прекратило закачките си за деня.Момчето въздъхна и започна да прибира изложените си на показ мечти.
На следващия ден той излезе съвсем рано на своето място до градинката. Дали тъжното момиче щеше да прекоси днес площада?Обърна поглед и го видя да идва към него бавно и замислено.В ръцете си носеше букет рози,едва разцъфнали.От време на време притискаше букета към гърдите си,сякаш за да го запази от шумната тълпа.Като че ли днес тъгата в топлите му кафяви очи бе повече от друг път.
Момичето колебливо спря пред своята картина и унесено се загледа в нея.Младият художник стана и внимателно се приближи до него.
– Харесва ли ти? – попита тихо.Момичето смутено го погледна и промълви:
– Много.Тя просто ме омагьосва... – Замълча за малко с очи,впити в картината и продължи неуверено. – Винаги съм мечтала да живея сред такава природа.Но не мога да имам дори картината.
Блясъкът в очите беше изчезнал и тя понечи да си тръгне с тъжно наведена глава.Момчето я хвана леко за ръката.Сам не знаеше защо постъпва така,но беше твърдо решен да изпълни решението си.Той се наведе,взе мечтания слънчев къс от тропика и й го подаде.
– Вземи я.Подарявам ти я,твоя е.
Момичето го погледна изненадано.Загледа го невярващо няколко минути и след като се увери,че не се шегува,усмихна се и взе неочаквания подарък.Сега южното слънце щеше да грее само за нея и да стопля малката й стая.Когато й беше мъчно и студено,щеше да намира утеха и топлина в картината... Вдигна светнали очи към момчето и развълнувано каза:
– Благодаря Ви! Днес имам рожден ден,а това е най-желаният подарък на света!...
Този път очите й не угаснаха.Тя прегърна нежно картината и пое по огрения от слънцето площад.
Момчето остана,заобиколено от рисуваните си мечти,загледано в най-красивата картина на света – младостта,понесла в ръцете си букет от рози и щастие.
НЕБЕСНИ АНГЕЛИ В ЛЮБОВЕН ТАНЦ ЛУДУВАТ, Щ...
Народ, нация държава - Продължение
Бразилия, Дилма Русеф и България
Народ, нация държава - Продължение
Бразилия, Дилма Русеф и България
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив
